„На всички им е жал за Семил”, казва Леополдо Пашеко

За малко повече от три месеца в ефира като романтичния Семил в „Белисима” Леополдо Пашеко се оказва голяма изненада. Героят му в историята на Силио де Абреу поражда намира голям отзвук.
Макар да не е красавецът на новелата, актьорът признава, че е впечатлен от това как го преследва публиката, която във всеки миг гледа да му дава най-разнообразни съвети. Главният от тях, например, е да внимава с връзката си с Моника, изпълнявана от Камила Питанга. „Най-смешното е, че на всички им е жал за него. Стигат дотам да ме утешават, сякаш съм им близък приятел”, издава през смях.
В третото си телевизионно начинание - дебютира в минисериала „Um So Coracao” на Глобо и изпълнява главна роля в римейка на „Робинята Изаура”, на Record -, Леополдо е изключително доволен от участието в първата си новела от 8 ч. Актьорът няма много време да се наслаждава на престоя си в Рио де Жанейро, тъй като снимките са доста натоварени. „Понеже участвам в няколко сюжетни линии, снимам здраво. Понякога не мога да се прибера и в края на седмицата в моето Сао Пауло”. Въпреки препускането Леонардо не може да се оплаче. Все пак Семил съдейства за това актьорът да прояви за първи път някои страни в телевизията. „Той е разглезен от майка си и не може да се примири, че бевшата му жена го е изоставила. Съвсем различен е от Леонсио от „Робинята Изаура”, което е прекрасно”, сравнява.

Това е първата ти новела от 8 ч. в Глобо. Какъв е отзвукът по улиците?
Невероятен. Новелите от 8 ч. те правят виден за всички, тъй като имат много голям обсег. Това се отразява в приближаването на зрителите към теб. Най-интересното е, че хората, които ме спират по улиците, говорят колко много харесват Семил, че е добър и справедлив. Обаче им е много жал за него. Забавно е публиката да те утешава.

Освен с „Белисима” си в ефир и с повторението на „A Escrava Isaura”, по Record. Публиката разпознава ли те като Леонсио?
Без съмнение. Но най-интересното е, че героите са съвсем различни помежду си, а някои хора не ги разграничават, не усещат, че са отделни. Единият е много лош, другият е много добър. Понякога мисля, че говорят за Семил, но всъщност обсъждат Леонсио. Голяма бъркотия е.

Впрочем, Семил е противоположност на злодея Леонсио в „A Escrava Isaura”. Трудно ли ти беше да се промениш от вода към вино?
Човек винаги съхранява малка „библиотека” в паметта си. Всички ние, актьорите, имаме „репертоар” от персонажи, които да ни вдъхновяват в изграждането на най-разнообразни роли. Освен това, фактът, че историята се развива в Сао Пауло, а аз съм оттам, улеснява работата. Чувствам се по-свободен да играя, след като познавам действителността на града.

Всъщност Леонсио ли ти отвори вратите към „Белисима”?
Естествено, че героят от новелата на Record е едни от поводите, отвел ме в Глобо. Но я има и работата ми в театъра в продължение на 25-годишна кариера. А и Силвио де Абреу ме познава от сцените, каза, че пише персонаж за мен в следващата си новела, и че ме иска в актьорския състав. Беше сбор от различни фактори, убеден съм.

При 25-годишна кариера в театъра, Семил е третата ти изява в телевизията. Как оценяваш тези участия?
Не мога да се оплача. Напротив. Гордея се много и с тримата. Изпълних хубав герой в „Um So Coracao”, много ми хареса Леонсио в „A Escrava Isaura”, а сега имам възможността да изпълня още една добра роля. Леонсио, например, изпитваше болезнена страст към Изаура, а това беше много добре, за да изпъква с изпълнението му. Докато Семил е добър, работлив, романтичен, стреми се да бъде точен в живота.

Благодарности на roxano за превода от португалски език